ГОЛЕМИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТИ на България са пример как едно цяло население от седем милиона човека могат да бъдат идиоти вкупом и повсеместно.

Понеже чух от Китай, че ще се строи ВЛАК-СТРЕЛА, железница Пекин-София, и понеже всички овчерадушно понесоха новината и се зарадваха на нея, аз се сетих, че преди ВЛАКЪТ-СТРЕЛА да стане, трябва да проверя какво стана с предишните ГОЛЕМИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТИ като Южен поток, например.
Сетих се за оная снимка с милионен тираж, на която заварчици заваряват тръба-о-тръба и на тръбите пише ЮЖЕН ПОТОК. Велика снимка, снимка – диагноза.

Качих се от магистрала Хемус на пътя за Враца и Лом, между вечния огън на шосейните проститутки и ужасния път, на места разкалян от строежи на транспортни възли, сред парата от полагания в дъжда асфалт, покрай начумереното есенно време – и отидох аз до село Пишурка, където е правена снимката с тръбите.

В село Пишурка обаче отдавна е паднала водородна бомба и старите къщи умират в прегръдката на дървета диваци. Само в една къща видяхме човек – бай Цветан, който ни се зарадва, каза „ей, тебе те познавам от телевизора, ела да ти налея едно шише ракия…“
Докато му кажа „не“, и че трябва да ни упъти към тръбите, той грабна едно пластмасово шише от оградата и отиде да го пълни с ракия. А аз си помислих, че за толкова време по телевизиите е нормално да изкарам за едно шише ракия и не се съпротивлявах много на армагана му.

Къде са тръбите, викам, къде са тръбите, бай Цветане?
Кои тръби, вика той?
Обясних му криво-ляво, сети се. Седи усмихнат и добър в бялата си коса и редките си зъби срещу мен и вика – Ми, ние нищо не разбрахме за тез тръби. Дойдоха, сложиха ги, снимаха се и си отидоха, без да ни казват. Не разбрахме какво стана. По телевизията съм ги гледал, след два километра надясно, след кантона има отбивка, ама вие с тая кола ще затънете…
И се смее.
Българите са добри хора. Другото лошо – дори всичкото да е вярно, българите заслужават да бъдат обичани, защото са добри хора.

Ние не можахме да намерим отбивката и тоя кантон.
Полето равно, разорано и разкаляно – не е за журналисти тая работа. Влязохме в следващото село, Расово, където бай Верко с камиона ни упъти до тръбите, но като видя колата ни, вика – Я, да отидем до там с моя камион, вашта работа иначе няма да стане.

Качихме се на жълтия камион, а бай Верко веднага захваща лакърдиите, откъде те познавам, бил ли си друг път в село Расово, нали знайш, в село Расово всички се любят масово.

Смешен човек и много добър човек. Кара те из калта и ти рецитира Радой Ралин и се смее – срещнали се на полянка, прабългарин и славянка, цуни-гуни, вади-тури , народили чукундури. Ем крадливи, ем ебливи, ама много завистливи. Смеем се, а жълтото камионче едвам пърпори из заблатения чернозем – кой е тоя идиот, който е искал снимката с тръбите за ГОЛЕМИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТ Южен поток да е баш в нищото?!
Кой?

Сред зеленото и черното на нивите се врязва парче пущинак с няколко огромни бетонни куба. Тука е щял да мине Южен поток. ГОЛЕМИЯТ ПРОЕКТ.
Аз си снимам, а бай Верко ми разказа за единствения човек, самотният българин, който е спечелил от Южен поток. Казва се Емил, от село Расово и в неговата нива са поставени тръбите за снимката на ГОЛЕМИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТ Южен поток.
А преди да стане снимката, държавата чинно е купила от него земята, за да може да стане снимката.

Вее вятър, върти тръните, студено е, а на тръгване питам бай Верко дали знае за ГОЛЕМИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТ, който ще стане с помощта на Китай – ВЛАКА-СТРЕЛА „Пекин-София“.
Знам, вика бай Верко и се смее.
Оттука ще мине железницата. Пекин – Пишурка – Расово. Ще стига до там, където хората се ебат масово.
Хаха, смее се бай Верко, преди малко от уважение към чужденците не е искал да каже думата „ебат“ , ама сега е доволен, че гостите сами са се сетили за думата.

Връщаме се на главния път за Лом с жълтото камионче през коловозите на чернозема, по който сигурно ще минава влака Пекин-Пишурка. Все пак това е ГОЛЯМ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТ, казаха по телевизията.