Още не са отшумели новогодишните празници и на 4 януари 1944г. англо-американската авиация нанася удар по София. Три групи вражески бомбардировачи Б-17 “Фортрес” и 200 изтребители атакуват София от височина 5500м. по различни трасета , но мъгливото време над нея, я спасява от нови разрушения и пожари .

Това е причина съюзническите самолети да атакуват град Дупница, като хвърлят над него 150 фугасни бомби и го обстрелват с бордовите си картечници. При удара са убити и ранени 80 души и са нанесени сериозни щети на сградите и пътната инфраструктура .

На 10 януари 1944г. в 13 часа е осъществен удар по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания. Англо-американска въздушна армада атакува София по направлението Скопие-Враня-Сливница- София. В дневния удар , нанесен от летците на 15-та американска въздушна армия участват около 330 самолета, от които 220 тежки бомбардировача B-17 - „Летящи крепости“ и B-24 „Освободител” и 110 изтребителя P-38 ”Лайтнинг” като прикритие. Те се построяват на пет вълни и от височина 6000-8000м. хвърлят своите бомби. Бомбеният килим с ширина 2 км. застила кварталите на столицата. Разгърнатата на 2.5 км. западно от София, в района на Чибаовци немска радиолокационна станция “Фрая” известява дежурните ята на летищата край столицата за влитащите вражески самолети.

Срещу съюзническата въдушна армада излитат 39 български изтебители от летищата край София - Враждебна и Божурище. От тях 23 Dewoitine D-520 от 2/6 изтребителен орляк и 16 Me-109G от 3/6 изтребителен орляк. В бойните действия през този ден, освен 2/6 и 3/6 орляци се включват и една четворка “Девоатини” водени от поручик Тодор Ризов от 4/6 орляк, излетяла от летище Карлово, както и немска въздушна група от 30 “Ме-109G”.

Летците от 3/ 6 и 2/ 6 орляци свалят общо 6 тежки бомбардировача В-17 и 3 изтребители Р-38, а германската изтребителна групировка сваля 3 вражески бомбардировача .

От българските летци загиват двама души - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев. Немската изтребителна група загубва в боя 4 “Ме-109Г”.

Загиват четирима летци и командира на групата, капитан Герхард Венгел, който е свален край Радомир. Той служи в Луфтвафе от началото на войнта. През февруари 1943 г. е назначен за командир на 1-ва група от Изтребителната ескадра „Ледено море“. От 15 ноември 1943 г. до 9 януари 1944 г.групата е пребазирана от Норвегия в край Плоещ, Румъния, на летище Търгшорул Ноу, за да защитава нефтените рафинерии от англо-американските бомбардировки. На 9 януари 1944 г. групата е предислоцирана на летище Враждебна край София, за защита на българската столица от нападенията на съюзническата стратегическа авиация .

Зенитната артилерия и нощните прожектори са неефикасни. Зенитните оръдия не свалят нито един вражески самолет, въпреки, че изстрелват 1958 снаряда по метода на подвижния заградителен огън. Две от тежките зенитни батареи използват за първи път немски радиоизмервателни уреди .

Още се разчистват разрушенията и се гасят пожарите от попаденията, когато късно вечерта в 22.00ч. 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори удар.

Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките разрушения.Зенитната артилерия изстрелва по вражеските самолети 1310 снаряда, но отново без резултат.

При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени. Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията .

На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента Франклин Рузвелт , че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е декларирал готовността на е българското правителство да разисква възможността за промяна на своята политика спрямо съюзниците от антихитлеристката коалиция , без да поставя никакви предварителни условия с изключение на това да бъдат запазени границите на България преди Втората световна война и да бъдат прекратени бомбардировките над страната до приключването на евентуалните преговори в Анкара за излизането на България от войната.

След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише цинично:”

След като лекарството е свършило добра работа , нека продължат да получават допълнителни дози от него !!!”