Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2015 11:07 - Светецът, който изпълнява желания в София.
Автор: kaffenceto Категория: История   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
0



Светецът, който изпълнява желания
imageСъбота, 21 Март 2015

 

imageВ София има едно свято място, където всеки ден идват стотици поклонници с вярата и надеждата, че с пребиваването си точно тук по чудотворен начин проблемът им ще бъде решен. Всеки от тях сяда на една от масичките, взема листче и написва желанието си. Независимо дали се отнася за тежка болест, несполуки и грижи в семейството, загубени вещи, труден изпит или предприемане на важна и съдбоносна крачка в живота. Молитвените писма за рожба, за здраве и изцеление, за започване на бизнес или намиране на работа и каквото и да е друго се пускат в специална кутия за писма. Тя се намира точно до гробницата на руския духовник архиепископ Серафим Соболев. Това чудно място е Руската църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“, където върволицата от хора не спира вече 65 години след кончината на архиерея.


„Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя. А вие ми пишете писма.“ Тези думи на владиката Серафим, изречени от него малко преди да умре през 1950-а, получават широка известност. Целият живот на архиерея е богат на чудеса и е изпълнен с дивни прояви на Божията закрила над него.Бъдещият архиепископ е роден в руския град Рязан със светското име Николай. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която го ражда след страшни мъки на 1 декември 1881 година.Горещото желание на благочестивата му майка е той да стане свещеник и тя полага всички усилия да устрои съдбата му. Преди това обаче трябвало да му намери невеста.
Търсейки му годеница, за едно лято двамата обикалят няколко града и села. Но Божията воля е такава, че всеки път сватосването се разваля. Необяснимата причина всъщност е една - с цялото си сърце той се стреми да стане монах.Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години приема храна само веднъж на ден. Следват 10 години, в които отец Серафим преподава в различни духовни училища. После става ректор на Воронежката духовна семинария. Идва 1917-а и настава смутно време на обществени вълнения - избухва Октомврийската революция, болшевиките започват гонения срещу църквата. Младият пастир проявява необикновена твърдост, мъжество и безкомпромисност по въпросите на вярата.Бедата достига и Воронеж, където отец Серафим е по това време. През 1918-а при сражения в града болшевиките заравят живи няколко монаси от Митрофановия манастир и отец Серафим дълго време след това си спомня стоновете на мъчениците, излизащи изпод земята.През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. Отец Серафим не знае какво да прави - да тръгне ли на юг, или да остане в града, затова се отправя за съвет към стареца Аарон. „Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава малка страна“, предсказва му старецът за неговата по-нататъшна съдба.Последният плацдарм на свободна Русия оставал Кримският полуостров. Управлението на армията поема ген. Врангел и отстъпва в столицата на Крим Симферопол. Архимандрит Серафим е назначен за ректор на тамошната духовна семинария през май 1920 г. През октомври същата година, на празнично богослужение той е ръкоположен за архиерей - обявен е за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия.До падането на Крим под ударите на Червената армия оставал само месец. Епископ Серафим е пред тежък избор - да емигрира или да остане в Русия. След молитва пред чудотворната Курско-Коренна икона на Божията Майка той иска благословение от архиепископ Димитрий (Абашидзе) да остане в родината си. За да разбере каква е Божията воля, той решава да хвърли жребий. На едно листче написва „да остане“, а на друго „да замине“. Изтегля второто и така съдбата на бъдещия архиепископ Серафим е решена.
На 14 ноември (1 ноември стар стил) 1920 г. от Севастополското пристанище бавно се отделя и се насочва към открито море корабът „Херсонес“ - последният, който отплава от града, преди в него да нахлуят болшевиките. 39-годишният архиерей Серафим с измъчено, бледо лица е един от пътниците:
- Владико, благословете Русия! - така се обърнал към него някой измежду стоящите. Скривайки вълнението си, владиката вдига ръце и няколко минути бавно и тържествено благославя отдалечаващата се земя и хората в нея.
След евакуацията от Крим и краткото му пребиваване в Цариград Лубенският архиепископ Серафим е назначен за настоятел на храма „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България.
На 19 май (6 май стар стил) 1921 г. епископ Серафим и брат му отец Сергий пристигат в България. „Тази хубава малка страна“, за която му е предрекъл прозорливият старец Аарон, се оказва определеният от Бога негов жребий.
Още с пристигането си в България той се отправя към Рилската света обител, за да се поклони на основателя й св. Йоан Рилски. Владиката много обичал българския светец и го наричал „красота и слава на Българската православна църква“.
Своята любов светител Серафим излива към всички без предпочитания. При срещите си с българския цар Борис III, кръщелник на последния руски император Николай II, той не само го благославя, но го прегръща и целува. целува и просяците пред храма, като щедро дели с тях своите оскъдни средства.
В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.
До края на живота си той обитава малка квартира на ул. „Велико Търново“ № 30, в която липсват и най-елементарни удобства. Няма никакво пристрастие към вещите и когато някой бедняк го помоли за дреха, той му подарявал с радост първата, попаднала му подръка.
Година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден - в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод в криптата под олтара на Руската църква е гробницата на светител Серафим Соболев. Три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.
Руската патриаршия за няколко години е събрала множество документи със свидетелства за чудеса, извършени посмъртно по молитвите на архиепископа. Те са неизменна част от свидетелствата, необходими за неговата канонизация. Още не е ясно кога специалната комисия в Москва ще се произнесе, но се очаква той да бъде обявен за светец от местно значение. Още преди 12 години, на 26 февруари 2002 г., Триадицкият епископ Фотий, предстоятел на Българската православна старостилна църква, обяви архиепископ Серафим Соболев за светител.


Източник: presa




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kaffenceto
Категория: Новини
Прочетен: 78079
Постинги: 75
Коментари: 16
Гласове: 113
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031